Снимка: Flickr профила на Sweti

Аз съм сантиментално същество. Пазя кашони със снимки, не изхвърлям вещи и всеки предмет около мен има история. Рядко говоря за това в блога си, но човек понякога има желанието да опише чувствата си някъде, където знае, че ще бъде чут. Вероятно на някой би му било изключително безинтересно да чете подобни постове тук, но хей! По-добре да пиша тук думите си от колкото да си говоря сам. Та както някои от вас вече знаят–родом съм от София. Тогава особен град с по-малко таратайки от колкото хора (сега–обратното). Имахме две коли–чисто ново BMW, което караше дядо ми и черна Волга, която наричахме Баба Наста. Защо в семейството ми я наричахме така–не знам, но си беше нарицателно за колата. С нея ходехме до Дупница, при братовчедите или до Добрич при вуйчо и вуйна. Имах навика да взимам ключовете за колата и да слушам радио вътре. Вкъщи имаше и две черни радиостанции, с големина на тухла и не особено добро приемане на сигнал между двете. Но когато насочех антената на една от тях към Копитото улавях радиостанциите на таксиджиите. И животът беше по-простичък.
// Чети нататък »

Постнато на 21 декември, 2009 в 19:03 3

Преди 299 дни написах един пост, в който описах всичко, което желаех онзи 7 ноември. Ще ви помоля да прочетете него първо, защото това е нещо от сорта на продължение. Ще ви разкажа какво се случи, но ще започна от малко по-далеч.

Когато бях малък посрещах залезите с огромна почит и задоволство, че цял ден съм си жулил краката по Боянските улици, покатерен на един голям камък, забит на необичайно място под псевдо-супермаркет-а, явно изтърколил се преди хиляди години от морените. Когато бях достатъчно пораснал за да мога да се кача сам върху него прекарвах вълшебният миг на изгубване на слънцето зад хълма легнал отгоре му. И по някое време се чуваше викът на майка ми отдолу, призоваващ ме ‘веднага да се прибирам за вечеря’.
// Чети нататък »

Постнато на 2 септември, 2009 в 1:59 2

И аз, като всеки нормален човек, понякога се отнасям дълбоко в мечтите си и честно да ви кажа–приятно ми е.

Днес мечтата ми беше дълбоко преплетена с миналото ми. Детството ми премина в София. Роден в Майчин Дом, три години живял в Младост и пет в Бояна спомените ми за хубавото минало са издълбани завинаги в съзнанието ми. Вероятно най-хубавите осем години от живота ми!

// Чети нататък »

Постнато на 7 ноември, 2008 в 18:18 2