Ех, 2010-та. Толкова много неща ми поднесе, толкова много препятствия и трудности. Но те обичам, защото се съобрази с изискванията ми–беше трудна и ми беше интересна. Колкото по-трудна, толкова по-интересна. В края си поне обаче отпусна малко юздите на съществуването за да можем заедно да се насладим на краят ти.
Светът се промени за 12 месеца. Хората се промениха, начинът им на живот. Аз се промених. Малко или много. Не знам дали е за добро или за лошо, но пък имам цяло ново десетилетие да размишлявам над това! В обобщение на 365-те дни, които ми даде са ми трудни за описване. От части потискам повечето спомени, които са ме ударили на правилното място. И това е хубаво. Но как да говоря за теб, когато забравям така бързо лошите неща, а добрите бяха толкова малко? Явно не е писано да си ми така паметна. Съжалявам, could’ve-been-loved, но е време да се сбогуваме.
Не тъжи обаче за мен, аз съм издръжлива гад. Нямам намерение да спирам да продължавам напред. Светът ми очаква изгрева на мечтите ми и аз имам намерение да използвам цяла ескадрила самолети за разпръскване на потенциални буреносни облаци. Ще се спъвам, ще падам, ще ставам и ще политам! Ще пея, ще разлайвам кучетата с гласа си, ще танцувам под дъжда и ще ходя по тънкият ръб на хоризонта! Както виждаш твоят злощастен син има амбиции, има надежда и не е спрял да обича. Ще те помня, теб и сестрите ти, чак до отдавна заминалата 2001 като годините, които ме научиха да не спирам да искам още докато не се почувствам на място.
Наистина ми се иска да направя един послепис в последните часове на това десетилетие, но ще превиша лимита, поставен от редактора на тази част от романа ми. Нека те оставим незавършена, но затворена. Нека има съспенс, читателите да се питат какво ще стане нататък и да остават изненадани от развитията в трета част.
Ще я нарека „Нов ден“. И в първата глава, годината 2011 смятам да постигна някои неща. На Стефчо новогодишните обещания 
:
- Да взема шофьорска книжка. Това е must. Лятото, когато съм в законния диапазон за започване на шофьорски курсове директно ще ги започна, без много увъртане.
- Да положа TOEFL изпит. Не знам на къде ще ме отвее вятъра след две години и искам да бъда подготвен за всичко.
- Искам да пътувам. Родопи, Гърция, Италия, където и да е. Просто искам да се хвана с приятели и да пътувам.
- Искам да развивам професионално, да търся нови начини да изразявам мислите и идеите си и, да се надяваме, да се реализирам по-успешно. И имам няколко идеи
*wink wink nudge nudge*
- Искам да стана по-самостоятелен. Това е нещо, което вероятно няма да успея да изпълня в точния смисъл, който влагам тази година, но наистина никой не знае как ще се развият нещата от тук нататък.
- Да пиша повече в блога си!
- Искам да бъда себе си. Човека, който съм в мислите си. Ето ви едно билетче и на вас!
И така се разделяме за тази година Ще се видим догодина!
Bon voyage 2010.
* 733650 е броят на дните, съдържани в 2010 години.
Постнато на
31 декември, 2010 в
19:27 
2
