Днес забелязах, че в гугълският Docs използват интересна българска панграма* за показване на стила на шрифтовете и след бързо търсене в гугъл нямаше как да не споделя бисерите

• За миг бях в чужд, скърцащ плюшен фотьойл.
• Хълцащ змей плюе шофьор стигнал чуждия бивак.
• Шугав льохман, държащ птицечовка без сейф и ютия.
• Ах, чудна българска земьо, полюшвай цъфтящи жита!
• Щурчо Цоньо хапваше ловджийско кюфте с бяла гъмза.
• Шейхът-глупак ще изяжда дървена сьомга без юфчица.
• Хълцайки много, вездесъщият позьор, Юри жабока, фучеше.
• Вкъщи не яж сьомга с фиде без ракийка и хапка люта чушчица! (това е в Google Docs!)
• Под южно дърво, цъфтящо в синьо, бягаше малко пухкаво зайче.
• Я, пазачът Вальо уж бди, а скришом хапва кюфтенца зад щайгите.
• Огньове изгаряха с блуждаещи пламъци любовта човешка на Орфей.
• Нехайният фъфлещ бъзльо вече дружи с глупавите като мишки юнаци.
• Жълтата дюля беше щастлива, че пухът, който цъфна, замръзна като гьон.

Честно казано не знам защо не са избрали това за зайчето или Орфеевата любов, но ми направиха деня просто

* Панграмата е изречение, съдържащо всички букви от азбуката на езика, на който е писан. Използва се предимно за показване как ще изглежда текст, написан с определен шрифт.

Постнато на 6 юни, 2010 в 19:29 2

Вдъхновен от блогът на Еленко и подстрекаван от собственото ми нямам-за-какво-да-пиша-в-блога-си-напоследък реших и аз да започна да публикувам снимки от време на време тук.

Та днес имаме един интересен обект–мандаринче. Нали знаете обичаната обикновенна мандарина? Е това е парченце, останало по-малко от другите, сиреч–мандаринче.

Сладки цитрусови парченца и облаци можете да разгледате и във flickr профила ми

Постнато на 24 ноември, 2009 в 22:01 0

Днес, за моя огромна радост се сдобих с една моя мечтана монетка–100 лева. Вероятно малко хора знаят, но аз един вид събирам монетки. Виждате ли, когато бях на около 5 годинки влязох в бараката ни и намерих кутия, пълна с монети. Разбира се вниманието ми беше привлечено от най-голямата монета (която виждате и на снимката). Когато питах дядо какви са тези монети, той ми забрани да ги пипам, защото са ценни. По стечение на обстоятелствата, когато се преместихме да живеем в Балчик с наш’те, лятото се оказа че монетите са пренесени там. Тогава лятото и братовчед ми Дени беше на гости. Разказаха ни, че това е семейна колекция и решиха да я разделят помежду ни. Така по жребий разделихме монетите на две и тази, като последна и най-голяма я спечели братовчед ми. Аз, разбира се много си я харесвах, и защото съм инат продължих да си я търся. И още едно разбира се–винаги когато я намирах на някоя сергийка нямах пари да си я купя. И така монетата ми се изплъзваше до днес

Закупена от антиквариата в Старият Добрич, сто лева с Царь Борисъ III на Българитҍ, от 1937 година, изобразяваща Царят (не оня, вервайте ми), маслодайна роза и кълнове пшеница от другата страна и с изписано отстрани „Боже, Пази България“ и вече в колекцията на един горд Българин

(нищо, че ме наричат простак )

Постнато на 28 март, 2009 в 21:30 17