Снимка: Flickr профила на Sweti

Аз съм сантиментално същество. Пазя кашони със снимки, не изхвърлям вещи и всеки предмет около мен има история. Рядко говоря за това в блога си, но човек понякога има желанието да опише чувствата си някъде, където знае, че ще бъде чут. Вероятно на някой би му било изключително безинтересно да чете подобни постове тук, но хей! По-добре да пиша тук думите си от колкото да си говоря сам. Та както някои от вас вече знаят–родом съм от София. Тогава особен град с по-малко таратайки от колкото хора (сега–обратното). Имахме две коли–чисто ново BMW, което караше дядо ми и черна Волга, която наричахме Баба Наста. Защо в семейството ми я наричахме така–не знам, но си беше нарицателно за колата. С нея ходехме до Дупница, при братовчедите или до Добрич при вуйчо и вуйна. Имах навика да взимам ключовете за колата и да слушам радио вътре. Вкъщи имаше и две черни радиостанции, с големина на тухла и не особено добро приемане на сигнал между двете. Но когато насочех антената на една от тях към Копитото улавях радиостанциите на таксиджиите. И животът беше по-простичък.
// Чети нататък »

Постнато на 21 декември, 2009 в 19:03 3

Преди 299 дни написах един пост, в който описах всичко, което желаех онзи 7 ноември. Ще ви помоля да прочетете него първо, защото това е нещо от сорта на продължение. Ще ви разкажа какво се случи, но ще започна от малко по-далеч.

Когато бях малък посрещах залезите с огромна почит и задоволство, че цял ден съм си жулил краката по Боянските улици, покатерен на един голям камък, забит на необичайно място под псевдо-супермаркет-а, явно изтърколил се преди хиляди години от морените. Когато бях достатъчно пораснал за да мога да се кача сам върху него прекарвах вълшебният миг на изгубване на слънцето зад хълма легнал отгоре му. И по някое време се чуваше викът на майка ми отдолу, призоваващ ме ‘веднага да се прибирам за вечеря’.
// Чети нататък »

Постнато на 2 септември, 2009 в 1:59 2

В няколко блога вече видях идеята на колегата Мартин Маринов да си снимаме бюрата и работните места. Идеята е да покажем от къде работим, но подозирам Марто, че това е пъкленият му план да накара разхвърляните дизайнери (като мен) да си подредят фрашканите с простотии бюра. Well done колега! Начинанието ти жъне успех при мен!

Както и да е, общо взето работя на две бюра, едното за бай Монолит (компира), другото за всичко останало. Мониторчето е 22 инча, зад него две колонки, бръмчащи ужасно ш*бано когато не свирят, вдясно зарядното за мишката, вляво БТК модема (ZTE中兴! Маркова техника купуват хората!) и Netgear рутерчето за удобство ако замре нета да проверя какво става по лампичките набързо. И най-вляво 3 в 1-то–HP C4180. Кутията е долу, в краката ми, при паяка Лео, дето ми обира мухите лятото.

За още подробности и снимки от СтефчоЛенд цъкайте напред

// Чети нататък »

Постнато на 24 юни, 2009 в 18:57 5

Ето, че в списание .net се съгласиха да фийчърнат SmaliMe Можете да намерите каренцето на страница 14 от брой 189 (16) в рубриката читателски сайтове

Ето и по-интересните неща в новият брой :

• Емисии / Новата зора на политическия маркетинг
• Кръгла Маса / Накъде върви платформата Flash?
• Митовете за уеб дизайна / Крейг Гранел развенчава най-грешните схващания в уеб
• Моята първа работа: уеб дизайнер / Наскоро завършилият Джак Осборн предлага своите съвети
• Накарайте компютърния облак да работи за вас / Забравете синьото небе: истината е в облаците
• Профил / Стеник за работата в екип и ефективността на проектирането
• Как направихме / 4fun.bg

Постнато на 28 май, 2009 в 19:30 5