За спомена
Спомняте ли си? Беше края на 20 век и всичко беше различно. Културата, начинът на живот, комуникациите, забавленията и общественото мнение. Светът беше достатъчно динамичен и тогава–гледащ напред към бъдещето и виждащ у него фар на надежда. Започвам този пост с Клуб НЛО, защото за мен те символизират всичко, което се изгуби от тогава.
Хората често се питат защо не може предаването да се върне. Из коментарите на клиповете им във vbox7 може да се видят безброй подобни мнения. БНТ дори опитаха римейк. Не ми хареса. Беше сякаш да ми кажат „Прерисувахме Мона Лиза с пастели“. Чувствах го като намесване в споменът ми, в светостта, която изпитвам към него. Сякаш някой подритваше детството ми. Но не бяха актьорите. Нито сценарият. Нито каналът. Бяхте вие, всеки един от вас. И аз. Колективно разрушихме отношенията помежду си с времето и потъпквахме идеалите си за да угодим на някого. Фарът на надеждата се превърна в нещо, което игнорираме и търсим само в пълна тъмнина.
Какво се скъса? Какво се промени? Тъпчем като народ на едно място и се вкопаваме възможно по-дълбоко в калта–сред корени и кокали. Къде отиде желанието за прогрес? Къде отидоха съпътстващото го доверие към човека, седящ до теб всеки ден? Къде отиде вътрешната доброта на българина? Обединението на цяла нация, сядаща пред телевизора, привикана от познатият звук и летящо дистанционно? Нещата изглеждат в застой, а всъщност бавно и безславно пропадат. Колкото и песимистично да звучи–истината е, че народа ни е разединен от хилядите си проблеми и без нещо, около което да се обедини той ще се разпокъса и вместо в градове ще ни събират в резервати.
„Клуб НЛО“ не може да се върне в днешно време, защото навремето ни обеднияваха шегите им, описващи и осмиващи привичките, намирани във всеки. Днешно време ние съществуваме за да подражаваме на грешни идеали. Огледайте се само и ще разберете какво имам предвид. 95% от билбордовете подражават на чуждестранни идеи. Всеки от нас се опитва да бъде толкова много неща, че забравя какво е да бъде себе си. Не виждам нищо лошо в индивидуалността, но презирам безличността. Границата между двете в България е тънка.
Общо взето се чувствам притеснен, че никога повече няма да усетя това чувство от преди години. Притеснен съм и че има вероятност един ден децата ми дори да не разберат за какво говоря. Не знам дали би трябвало да е призив или пожелание, но всеки един от нас може много повече. Време е да се изровим от пръстта и да протегнем ръка към бъдещето. Иначе няма да сме нищо повече от тор за останалите, правещи това в момента. Обръщам се към всеки един от вас, който чете думите ми и наистина разбира какво имам предвид–бъдете повече. Можете повече. Променяйки себе си променяте и света.
Защото трябва да се скъса нещо. Нещо да се промени.
Защото се нуждаем от вик за живот.
Постнато на 
Тагове: 
Категория: 
Сподели:
Ех, поредния много смислен пост. Въпроса е обаче колко хора ще се замислят върху това, което си написал. Много хора вече не помнят какво е това „Клуб НЛО.“. Както сам каза–подражава се на грешни идеали.
От друга страна–who cares anyway. Ако посмееш да кажеш, на някой, че отива в грешната посока, получаваш среден пръст.
Аз помня „Клуб НЛО“. Помня, въпреки че бях малък и някои от скечовете по онова време ми бяха непонятни. Радвах се на нашите артисти, дори съм плакал с тях, колкото и смешно или както искате го наречете.
Липсват ми много, но както сам каза „римейк“ и няма начин да се получи. Хората се промениха, а и по-малките от нас си имат своите кумири.
Остава само да се надяваме след време нещата поне малко да се оправят и хората да са отново сплотени. Лично аз го усещам много добре като човек, чийто живот е бил на село. Помня какви бяха отношенията между хората преди и какви са сега.
Мерси, че отново ми припомни за едни малко по-хубави времена
Хубава статия
И аз така, преди седмица-2-3, забелязах, че в deck-а на уредбата има забравена касетка–един от албумите им. При мен носталгията се свърза с цялото семейство пред малкия руски телевизор, на възраст 4-5 години над моята, чието дистанционно, бе моята роля. Така е, най-малките винаги вършат най-мръсната работа
Малко влязах в офтопик и ще спра до тук 
p.s. Още веднъж поздрави за хубавата статия и да онагледя главния герой в кометара ми–телевизора от клипа Втората цедка на Ъпсурт
Така е, хубава статия, почти успях да отроня сълза от студената си душа.
И аз помня НЛО-то, но въпреки че беше оригинално за времето си, не мисля че ми липсва. Всъщност няма нещо, което да ми липсва отпреди 10-15 години.
Едно е сигурно обаче!
Хората не са като едно време. Помня как са се събирали семействата от блока ни, горе на покрива на терасата (адски голяма е) и кви скари, кви бири, кви чудесии са се правили. Имам предвид че са били малко повече хора и не толкова вълци единаци.
Като се замислите..?!
В песента на клипа се говори, че искат да прогресират, да зареждат старите порядки и да погледнат към бъдещето. А сега ревем че преди ни било по-добре. Угодия нямаме..
Както обичам да казвам, една от философските си мисли: „Гледаме ли в миналото, нямаме бъдеще“.
Спомени, толкова приятни спомени… Днес просто е различно. Днес всичко е някак си…комерсиално. Беше едно прекрасно детство със всичките си спомени, а сред тях и „Клуб НЛО“.
Благодаря за приятните моменти, които отново изживях с това видео!