Като любител на информацията ѝ под всякакви форми, аз обичам да чета вестници и списания. Абонат съм на National Geographic Bulgaria, в семейството ми почти няма ден, в който да не е купен вестник 24 Часа, редовно си купувам списание .net, а от скоро чета и вестник Дневник Доста от познатите ми изтъкват, че същата информация я има в интернет. Е, специално за тях имам да казвам едно-две нещица (всъщност 1112 неща, но да не ви прави впечатление )

Първо ще ви дам дефиниция за инфохолизма, предполагайки, че някои от вас не знаят за какво става дума–Инфохолизъм произлиза от думите информация и алкохолизъм и изразява зависимост и нужда от информиране за възможно повече неща, случващи се в момента. Съответно инфохолиците са хора, които постоянно търсят нова информация за поглъщане. В повечето случаи няма значение каква Разбира се, тези от вас ползващи Google Reader и следящи една купчина блогове/сайтове за новини и проверяващи ги на интервал от 10-20 минути биха ме разбрали напълно добре (да ти се налива толкова инфо на едно място си е отговорност, все пак! Фийдове с непрочетени статии оставят леко чувство за вина у мен :D)

Та, нека погледнем нашите източници на информация:

Пъврият вид ‘вестник’ се е появил преди доста години, когато хора са се избивали на голяма арена, докато други хора са крещяли по тях, а трети са пускали тигри/лъвове/нещо-по-гадно срещу първите–сиреч по времето на Юлий Цезар, когато той е пишел Acta Diurna или на български–Дневни Деяния, с които са се оповестявали съобщения от правителството. Сечени са върху камък и метал и са поставяни на видно място, за да могат да бъдат информирани римските граждани.

Прадядото на вестникът, както го познаваме днес се е появил в началото на седемнадесети век из Европа, съдържащ няколко страници определена информация, разделена на статии, често придружена с илюстрации. Колкото до България–първият български вестник е „Български орел“ от 1846 година, създаден от Иван Богоров, но издаван далеч от България (Лайпциг). След спирането му същият човек създава „Цариградски вестник“, издаван в Цариград от 1848 до 1862.

През 20 век започват да се появяват нови технологии като радиото, телефонът, телевизията, вече навлезли широко в животите ни, но тъй-като в момента нито си приказваме по слушалка, нито ме слушате по уредбата вкъщи, нито ми гледате рошавата мутра по телевизията, то ще обърнем внимание на най-бързо развилата се и приложима в толкова сфери–дъ мрежа! Стига лашкане, да си разтворим букмарковете и да започнем да се тъпчем с инфо!

Интернет ни предоставя страхотната възможност да научим толкова много неща за секунди и то на много приемлива цена! Бърз пример–сметката за интернет ми е 25 лв., wikipedia е безплатен проект, една примерна енциклопедия (Енциклопедия Знание, 4 тома, Пингвините) струва 89 лева. И бих казал, че може да се намери доста от информацията, присъстваща в книжното издание в интернет!

Тук идва времето да говорим и за българските онлайн издания. Преди активно ги следях, защото ми допадаше да знам моментално за някое събитие (“Генно модифицираният картоф бил безопасен“ и макар да са изпуснали тире–Якоо!), но ми писна от новини от сорта на „Целувка в Бахрейн = звучна псувня и затвор„! Ъъ.. наистина има по-важни неща от това.. Както и да е, започвам с кратки ревюта.

Онлайн Медия

News.bg

Започвам с това, което ме дразни от край време–домейна! Нали е news.bg? Е добре, защо по дяволите ви е нуждно да го правите news.ibox.bg, след като имате вероятно перфектният за България новинарски домейн?! Damn.. Както и да е, сайта предлага наистина добре структурирани новини и началната им страница е в пъти по-добра от старата (наскоро всички се хвърлиха да правят редизайни)–от уеб архива измъкнах едно копийце на тая стара страница, припомняйки си колко силно ме дразни нецентрализираният дизайн. Защо ме карат да гледам в определена част на мотиора ми и съответно игнорирайки останалата? Not cool! До скоро те ми бяха фаворити за онлайн медия.

Dnes.bg

Изключително дразнещ сайт! Дизайн, забит вляво, често главните новини (горе) са мега-глупави и въобще не им отива да са на това място, но както и да е. Явно в някоя тъмна стаичка един редактор и един дизайнер са се заели да ме ядосват. Мненията са подплатени с въображение (това е минус за сайт, нуждаещ се от обективна информация), коментарите са искрено глупави, а редизайнът им разочарова доста Левскари/Демократи. A и честно казано мисля, че можеха да използват собствен скрипт за търсачката. Както и да е. Movin’ on.

Actualno.com

До такава степен ме обърка, че ми се отщя да съм актуален.

Dnevnik.bg

Признавам си, тук съм пристрáстен. Dnevnik.bg всъщност ми е и homepage-a. Наистина един изключително добре организиран сайт с добър екип и наистина важна информация, анализи и коментари. Тъй-като поддържат email абонамент мога да получавам новините им дори когато съм на място, където нямам възможност да си купя вестника. След регистрация получавате достъп до пълните архиви на печатното издание. Много ми допада и подходът с блогосферата! Да се чуе и обикновенният човек И като стана дума за вестници, време е да защитя малко печатната медия, защото след всичко изписано до сега излиза, че е в пъти по-добре да четеш новини онлайн

Печатна медия

Вестник Дневник

Доста се говори за смъртта на печатната медия напоследък. Но, честно казано не мисля, че е възможно да изчезнат вестниците. Да ‘еволюират’–да, дано, но да умрат според мен е невъзможно. Все още има хора, предпочитащи да държат вестникарска хартия, вместо мишка. А и е приятно на спирката да разтвориш вестника и да почетеш с удоволствие, докато чакаш автобуса Вестник Дневник е наистина аналогът ми за добре организирана печатна медия с изчистен дизайн, лесно ориентиране в статиите и актуална важна информация. Във вестникът често има добавки като петъчната удобна (за разлика от тази на 24 часа) телевизионна програма, в която са обрънали внимание и на Re:TV

Списание .net

И да дрънкам относно това списание, пак няма да ми стигат суперлативите. Наистина любимо четиво за свободното време (ако не сте разбрали до сега ). Световно качество, български коментари, дизайнери, кодери, всичко за което мога да си мечтая да чета в едно

В едно значително по-кратко заключение от всичко, което наговорих до сега искам да кажа, че печатната медия не си е заминала и ако трябва да съм искрен–със такива пишман новинарски сайтове–няма и да си замине скоро. Срещат се някои много интересни неща иначе–например безплатният вестник 19 минути, където мернах това:

Снимка един път! Искрено ме разсмя в час Допадат ми вестниците, защото мога да го прибера набързо в чантата, да го разкарвам навсякъде, да го ползвам за чадър ако завали неочаквано, да си направя шапка от него, да оградя интересна за блогване по-късно статия, т.н. Както онзи виц:

- Защо четеш вестници?

-Ти опитвал ли си да убиеш муха с компютър?

Или просто да сторя нещо такова на ‘любим’ български политик

А сега се оттеглям да почета, благодаря за вниманието